- В големите градове предизборната кампания е по-разгорещена и политизирана, в малките селища мажоритарните качества на кандидата за кмет имат значение.
- Досегашните кметове имат шанс за нов мандат не защото са много харесвани, а заради неспособност за консолидиране на опонентите им за балотажите.
- На много места местната структура на ГЕРБ е местната администрация.
За особеностите на сегашната предизборна кампания дни преди вота за местна власт, за поведението на политическите сили, евентуалните последствия за тях в зависимост от резултатите „Дневник“ разговаря със социолога Живко Георгиев – собственик и управител на консултантската компания „G.Consulting“. От 30 години той наблюдава политическия живот, изборите и нагласите на гласуващите.
Каква предизборна картина виждате седмица преди изборите и какво според вас отличава тази предизборна кампания от предишните?
– Кампанията тече на много различни скорости: в по-големите градове, където господства политико идеологическата логика, е по-интензивна както за парламентарни избори, с нагорещени страсти, политизация, с обичайните компромати. В средноголемите общини битката е обикновено между една-две доминиращи местни политически сили, а другите се борят за общинските листи на принципа на олимипийското движение, там залогът е да вкарат общински съветници. А в малките общини въпросът е дали досегашният кмет да остане с нов мандат или смяна.
Общо взето, на местните избори е много трудно да се намери алтернатива на досегашния кмет, но това не е откритие сега. Колкото на национално равнище е много трудно едно правителство да се бори да продължи да управлява, толкова пък е трудно на местните избори да се случи нещо ново, освен да се запази старото статукво.
Много са причините за това, една от тях, както се вижда от изследванията, е, че ако на национални избори по-мобилизирани за гласуване са тези, които не харесват статуквото и искат промяна, за местните избори по-мотивирани са онези, които са в някаква степен удовлетворени от статуквото. А разочарваните не виждат особен смисъл.
Как се обяснява такава разлика в логиката на гласуването?
– Като правим проучвания, един от първите общи въпроси например е накъде върви България, към по-добро или към по-лошо. Същите въпроси задаваме и на местно ниво – за общината. Хората са по-песимистично настроени накъде върви България на национално ниво, докато в по-голямата част от общините намират позитивни промени. Посочват същевременно, че накъде върви България зависи преди всичко от управлението на национално равнище.
Социолозите често казват, че местните избори са най-трудни за прогнозиране. Какви са нагласите за участие в гласуването от вашите наблюдения ?
– Декларативно са малко по-високи нагласите да се гласува на тези местни избори, но ще видим реално дали е така. А и твърде ниско беше предишното равнище. Ще има общини, където ще е по-ниско гласуването сравнено с парламентарните избори. Но като цяло – може да видим малко по-висока активност. Не защото са по-решаващи тези избори, а защото са по-съставни – за повече неща се гласува, включително за районни кметове, за кметове на селища.
За София можем ли да кажем, че столицата вече не е терен на битка само между двама изявени кандидати?
– В София ситуацията е различна, защото досегашният кмет не се кандидатира, тоест имаме смяна на силния човек. Освен това София е най-политизираната и в най-голяма степен от знаковите общини с доминираща нагласа за смяна на модела.
Логично изглежда вторият да бъде кандидатът на ГЕРБ (бел.ред. – Антон Хекимян), но тъй като голяма част от протестно настроеното срещу досегашния модел гражданство вече не е съвсем убедена, че „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ са от различни модели, не е изключено части от протестните групи да отидат към Ваня Григорова (бел.ред – подкрепена от БСП, Левицата), към „Възраждане“ (бел.ред. – кандидат е депутатът им Деян Николов), към Вили Лилков (бел.ред – подкрепен от „Синя София“), който изглежда малко по-алтернативен на досегашния модел.
Интересното е, че при балотаж може би само избирателите на Вили Лилков активно ще се включат и ще гласуват – по един или друг начин.
Все пак имахме любопитен прецедент в София: на предишните местни избори за районни кметове водеха кандидатите на ГЕРБ, но ден преди балотажа Корнелия Нинова призова своите да подкрепят кандидатите на „Демократична България“ и те спечелиха. Изключено ли е да се повтори, ако вземем предвид, че Нинова се очерта като последователен и твърд опонент на ГЕРБ и конкретно на Борисов?
– Ако беше преди „сглобката“, би било възможно. Сега наистина има проблем – при балотаж на Терзиев и Хекимян не можем да очакваме голяма активност.
Освен това за София логиката е най-близко до тази на парламентарни избори. В столицата партиите, идеологическите послания и разделения имат значение. Колкото по-малко е селището, толкова по-значими стават мажоритарните качества и изграденият имидж на местно равнище.
Като казвам, че досегашните кметове – без значение от коя политическа сила, най-често отиват на балотаж с добри шансове, това се дължи почти навсякъде на тъй наречената местна публичност. Там където има някакви политически дебати, те са между общински съветници и местни партийни и граждански активисти. Няма вече местни медии, които да формират обществено мнение, интелектуалците никакви ги няма като активност, соцалните мрежи допълнително фрагментират публичното пространство, без да създават информирано мнение за авторитети, обратното – те са чудесно средство за рушене на авторитети.
За Варна как изглежда картината, след като настоящият кмет Иван Портних (ГЕРБ), за чието управление има масово неодобрение, се очаква да бъде на балотаж ?
– Има места, които – ако беше нормално формирана местната политическа сцена, а не изкривена, сигурно две към едно от гражданите ще искат нов кмет. Обаче това не пречи настоящият да бъде преизбран. Защото опонентите му, поради липса на местна публичност, или са неразпознаваеми, или не са се доказали до този момент с такива качества, които хората считат, че са необходими за кмет.
Проблемът е, че мнозинството от искащи нов кмет е много трудно да се консолидира при балотаж. Не понеже са добри сегашните кметове, а защото липсва способност за обединяване около кауза на твърде разнородната тайфа от опоненти.
Например досегашен кмет от ГЕРБ отива на балотаж, как БСП или „Възраждане“, или местни нововъзникнали групи ще го подкрепят. Или на балотаж отиват кандидатите на ГЕРБ и БСП, как виждате „Продължаваме промяната“ да подкрепи БСП. За „Възраждане“, да предположим, че може.
Не понеже са добри сегашните кметове, а защото липсва способност за обединяване около кауза на твърде разнородната тайфа от опоненти.
Управлението на „Продължаваме промяната – Демократична България“ в т.нар. „не-коалиция“ с ГЕРБ влияе ли съществено на избирателите как да гласуват за местна власт?
– Да, влияе. Електоратът на „Продължаваме промяната – Демократична България“ вече не е същият, какъвто го знаем от 2 април (бел.ред. – последните парламентарни избори). Случиха се много неща, които нямат общо с предизборната кампания на обединението и с предизборните им обещания. Не е имало нито ангажименти, нито очаквания Бойко Борисов и Делян Пеевски да станат два стълба на управлението. За около 60 процента от този електорат може да се каже, че е бил електорат на „Продължаваме промяната – Демократична България“, всички останали са гласували, за да бъде наказан ГЕРБ и моделът, от който тръгна всичко. Тоест това беше протестен вот срещу модела.
Борисов и Пеевски станаха, както ги наричат, „два стълба на управлението“ заради необходимостта от мнозинство за промяна на Конституцията, казват от „Продължаваме промяната – Демократична България“, и най-вече от „Демократична България“. Премълчава се въпросът защо се обърнаха единствено към ДПС за формиране на мнозинство за конституцията, което превърна Делян Пеевски в пръв реформатор и даже изглеждащ като ментор на правителствената политика. Ако бяха потърсени и други парламентарни партии, конкретно БСП, нямаше ли да има, ако не препятствие пред нелицеприятни договорки, поне задаващ предложения и въпроси участник?
– Известно е, че промяна на Конституцията конкретно в частта за съдебната власт е отдавнашна идея на „Демократична България“, те имаха и проект. Основателен е въпросът дали само към една партия трябваше да се обърнат за целта и как с елиминирането на всички останали се постига промяна на основния закон. Така са решили, но въпросът е към тях.
За широката публика самата мантра, че управляващото мнозинство трябваше да се превърне в конституционно, не звучи убедително. В термините на политически ползи и щети еднозначно губещият е „Продължаваме промяната – Демократична България“, а печеливш е ГЕРБ и ДПС.
През април, когато разговаряхме с вас веднага след изборите, казахте, че „партиите, които искат да променят политическия модел от последното десетилетие, не трябва да си представят своя успех като победа само в столицата и големите общини, техните опоненти са силни най- вече заради контрола си в по-малките общини, поради това решаващо е и в тези малки общини зависимите да се освободят от зависимостите си.“ Ще има ли такива пробиви или…?
– Не очаквам пробиви. Ако има такива, те ще се направят от ДПС. В Централна и Северозападна България има вероятност немалко общини да станат с кметове от ДПС. Преди няколко години като правехме изследвания никой не казваше, че гласува за ДПС, а на изборите движението достигаше 7-8 процента, тоест хората криеха вота си. Сега като правим изследвания над 20 процента признават, че гласуват за ДПС.
Какво е обяснението?
– ДПС работи с хората на терен. И те се убеждават, че на местно равнище това е партията, която може да помогне, ако имаш проблем. Че е партия, която предлага услуги и решава проблеми, без да ги засипва с гръмки лозунги.
ДПС не решава ли проблемите, заради влияние и зависимости, които създава в централната власт?
– ДПС почти винаги е било свързано с централната власт, независимо дали формално е била скрепена връзката. Без връзки с централната власт по-трудно щеше да решава местни проблеми.
Да разбираме, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ нямат шансове за пробив в малките общини?
– Може тук-там да имат шанс заради мажоритарните качества на кандидата. Проблем е, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ вече нямат съюзници, освен ако някъде им даде рамо ГЕРБ. Или даже ДПС – нали са в либералната общност.
А в други големи градове – Русе, Велико Търново, Пловдив – каква е картината?
– В тези и други по-големи градове кандидатите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ имат шансове да стигнат до балотаж. А какво ще постигнат на балотажа ще зависи дали ще съумеят да привлекат подкрепа от симпатизанти на партии, с които са по-скоро във враждебни отношения.
Какъв е профилът на печелившият кандидат ?
– Хората искат да видят за кмет местен човек, разпознаваем, компетентен, подкрепен от силна партия, но независим от нея в кадруването на заместници и администрация, не да настанява свои креатури. Хората си представят кмета като добър стопанин, доказан професионалист в някоя от областите икономика, право, строителство. А не да делегира правомощия на заместниците си и те да правят каквото си искат, а той да ходи само да прерязва лентички.
Имаше прогнози, че „Възраждане“ може да стане фактор в тези избори?
– На балотажите „Възраждане“ ще има значение за това кой накрая ще стане кмет. Ако масовите балотажи са между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“, там „Възраждане“ няма интерес да помага. Но ако са между кандидат, излъчен или подкрепен от партии от управляващото мнозинство, и опонент от БСП или независим, много е вероятно „Възраждане“ да подкрепят опонента.
Ще направят и внушителни фракции в общинските съвети. Но за кметове имат шансове само в някои малки и средни общини.
Отличителните каузи на тази партия са трудно преводими на езика на местната политика. „Възраждане“ ще стигнат апогея си на предстоящите европейски избори, евроскептицизмът е една от изявените черти на тази партия.
Някои предполагат, че ако ГЕРБ спечели повече в тези избори, ще поиска по-скорошна ротация и повече министри в правителството? Въобще как ще се отразят резултатите на отношенията между партньорите, застрашено ли е правителството им?
– На ГЕРБ е по-изгодно сегашното положение, тъй че правителството ще бъде запазено поне до европейските избори.
Да си едновременно на власт и в опозиция е мечтата на всяка политическа партия. Иначе силата на ГЕРБ е в местната власт. Отдавна местните структури на ГЕРБ са всъщност местната администрация.
Там, където ГЕРБ вече не е фактор в местната власт, се е спихнал. Примери има от средните общини.
Как стои БСП в цялата картина?
– Там където БСП има местната власт, много от кметовете им може да бъдат презибрани. Очаквам да се подобри представянето й в София, не на последно място с „помощта“ на партиите от управляващото мнозинство.
Взаимните атаки между управляващите „Продължаваме промяната – Демократична България“ и президента продължават и се засилват – защо се стигна дотук и кой губи и кой печели?
– След конструирането на управляващото конституционно мнозинство за коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ се оваканти длъжността на основния противник. Протестни в генезиса си партии като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ трябва да имат основен противник, а на политическия пазар кандидати за този статус са само президентът и „Възраждане“. Защо избраха Радев, мисля, че е ясно. От тази битка „Продължаваме промяната – Демократична България“ няма какво да спечелят, а Радев няма какво да загуби.
Казахте, че „Продължаваме промяната“ се появи със заявката да разгради модела ГЕРБ – какво наблюдавате в момента – демонтиране, ремонтиране, заздравяване, изпиране на модела?
– Мога да го оприлича на тунинговане на модела.
Има ли нещо, което може сериозно да размести пластовете в последния момент преди 29 октомври?
– Ако спадне интересът и нагласата за гласуване, ще се повишат шансовете на онези политически играчи, които имат навика, ресурса, менталността да ползват нелегитимни инструменти за мобилизация и печелене на гласове.
