Това е една объркана и абсурдна история от центъра на София. Тя показва как едно нарушение на закона поражда последствия години след това, докато проблемите вече изглеждат неразрешими.
Софийският университет е собственик на държавен имот и сгради, върху които се намира Химическият факултет. Съсед е частна кооперация, в която живеят хора и работят наематели на офиси. Върху същия частен парцел има и построена офис сграда на компютърна фирма, която е станала собственик на въпросната къща преди години, след като я купува от строителя.
Всички клиенти и служители на фирмата влизат в офиса й през вход откъм имота на Софийския университет. Това е просторно асфалтирано пространство, което изглежда като улица с паркинг. През него години наред са минавали всички хора в квартала, минавали са студенти и ученици, пренасяна е стоката за фирмата. Административният адрес на този частен имот е на срещуположната страна – откъм общинската тясна улица без изход – “Марин Русев” – неасфалтирана, кална и без тротоари. Този вход никой не ползвал.
Така е било допреди година. Изведнъж Софийският университет издигнал ограда около своя имот и офисът на компютърната фирма се оказала със затворен вход. Оградата била съвсем законно издигната от собственика на държавния имот, но тя поставя всички влизащи и излизащи от офиса пред изпитанието да я прескочат. И те я прескачат. Гости от страната и чужбина, товарачи и разтоварачи на компютри в кашони – всички прескачат оградата от една година.
При поставянето на оградата собственикът на компютърната фирма разбрал, че е купил имот с незаконен вход. Входът откъм сградата на Софийския университет не излизал на улица, а в самия държавен имот на Софийския университет. Години наред всички хора са преминавали през държавния имот, без да имат право на това.
Търговският директор на компютърната фирма Снежана Хинова разказва, че наистина са направили грешка при купуването на имота през 2012 година. Не били видяли в документите, че входът откъм имота на Софийския университет, както и паркингът пред него са незаконни. Те гледали повече на помещенията вътре в имота за организиране на тяхната дейност, отколкото да изследват имота отвън и прилежащата му инфраструктура. При огледа преди сделката те спрели на паркинга и на широката асфалтирана улица. Сторило им се изключително удобно за тяхната работа. Но не погледнали в скиците на имота, за да видят, че това не е улица и паркинг, а е държавен имот на Софийския университет.
Всъщност на купувачите им харесал чуждият имот, мислейки го за улица и паркинг. След ограждането на имота, компютърната фирма изпраща няколко писма до ръководството на Софийския университет с молба да се срещнат и да потърсят заедно изход от ситуацията. Или да си платят за право на преминаване, или да плащат наем за ползване на част от пространството през този вход. Но от Софийския университет мълчат. Няма отговор на писмата на компютърната фирма. Така вече година. Едната страна мълчи, а другата страна прескача оградата.
Тази ограда не е създала проблем само на частната фирма. Главният директор на компютърната фирма Иван Хинов твърди, че по същия път преминават и майки с колички и бебета, ученици, студенти, както и хора от квартала. Според документите имало официален достъп за преминаване от улица “Марин Русев“ към имота на Софийския университет, но всъщност това било тясна пътека с дупки между шубраци.
В момента тази тясна пътека реално не стига до общинската улица, защото опънати червени ленти забраняват преминаването. Поради ремонт на опасна сграда, която се руши върху територията на държавния имот, е забранено преминаването към общинската улица. Имало случаи дори на пропаднали колички с бебета на това място.
Ректорът на Софийския университет – проф. Анастас Герджиков отказа да обсъжда казуса с компютърната фирма. На поставения въпрос той отговори писмено, че университетът стопанисва 18 учебни сгради, между които и сградите на няколко факултета в кампус “Лозенец”.
През годините в съседство с техния имот били построени десетки жилищни сгради, които по нерегламентиран и несъгласуван с университета начин, използвали дворното пространство за паркинг, двор, строителни площадки и други дейности. През 2020 година, след множество сигнали на граждани, преподаватели и студенти, ръководството на университета огражда целия имот, който е публична държавна собственост. Така се обособява като студентски кампус, каквато била практиката в повечето европейски държави.
Тези действия породили недоволство, но както и ние сме били установили, то няма правно основание. Въпросното частно дружество разполагало с достъп до своята сграда на улица “Марин Русев”, но вероятно поради неугледното състояние на улицата, хората предпочитат да използват реновирания двор на СУ за паркинг, товаро-разтоварна площадка. Това възмущавало преподавателите и студентите. Според ректора всички техни действия били в съответствие със закона и имали за цел, доброто стопанисване и защитата на интересите на студентите.
Какъв е изходът от ситуацията според кмета на Район “Лозенец” в Столична община – Константин Павлов?
Според кмета тази ситуация се е получила, защото официалният вход откъм улица “Марин Русев” много заобикалял. И хората трябвало да изминат километър, за да стигнат до близките автобусни спирки. Затова са използвали пряката пътека през имотите на университета. Другата причина е тази, че задънената улица била в много лошо състояние заради строителните дейности там. Столична община не е ремонтирала улицата.
Изходът е общинската улица “Марин Русев” да бъде подадена към Столична община в списъка на обектите за ремонт. Това ще направи кметът Константин Павлов за плана през 2021 година.
Нанко Янев е управител на строителната фирма, която е продала имота на компютърната фирма. Той обяснява, че с разрешението на СУ е бил изграден този вход откъм техния държавен имот.
“Тогава, през 2011 година, бяха други ректори, други декани… Всичко беше различно. По принцип е така – този вход е нерегламентиран. Документ за този вход нямам. Аз направих на Софийския университет безплатно една цяла лаборатория и затова те ми разрешиха да направя врата откъм техния имот. Нямам официален документ за това. И когато съм продавал имота на фирмата, аз съм им казал, че там няма официален вход. Той е направен за улеснение. Ако го затворят, значи го затварят”, коментира Янев.
Бизнесменът настоява, че той е построил на университета химическата лаборатория, която не му е платена. “И така се разбрахме с управата на университета, че аз ще им я подаря. Няма никакъв проблем”, казва Янев.
Въпреки това проблем има и той ясно илюстрира как се решават градоустройствените въпроси в една една европейска столица. Явно всеки трябва да се спасява поединично, както може.
